щяло съм да съм кумило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм кумило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм кумило е производна форма на кумя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).