щяло съм да съм инокулирало

Речник на българския език

1. щяло съм да съм инокулирало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм инокулирало е производна форма на инокулирам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).