щяло съм да съм изхитряло

Речник на българския език

1. щяло съм да съм изхитряло — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм изхитряло е производна форма на изхитрям (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. щяло съм да съм изхитряло — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм изхитряло е производна форма на изхитрея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).