щяло съм да съм изумявало

Речник на българския език

1. щяло съм да съм изумявало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм изумявало е производна форма на изумявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).