щяло съм да съм изпожилило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм изпожилило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм изпожилило е производна форма на изпожиля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).