щяло съм да съм изнемощяло

Речник на българския език

1. щяло съм да съм изнемощяло — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм изнемощяло е производна форма на изнемощея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).