щяло съм да съм изнемощявало

Речник на българския език

1. щяло съм да съм изнемощявало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм изнемощявало е производна форма на изнемощявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).