щяло съм да съм залютяло

Речник на българския език

1. щяло съм да съм залютяло — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм залютяло е производна форма на залютея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).