щяло съм да съм забуботило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм забуботило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм забуботило е производна форма на забуботя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).