щяло съм да съм грохотило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм грохотило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм грохотило е производна форма на грохотя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).