щяло съм да съм бърбочило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм бърбочило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм бърбочило е производна форма на бърбоча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).