щяло съм да съм буботило

Речник на българския език

1. щяло съм да съм буботило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм буботило е производна форма на буботя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).