щяло съм да самоизмамя

Речник на българския език

1. щяло съм да самоизмамя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да самоизмамя е производна форма на самоизмамя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).