щяло съм да разлюлея

Речник на българския език

1. щяло съм да разлюлея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да разлюлея е производна форма на разлюлея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).