щяло съм да причуя

Речник на българския език

1. щяло съм да причуя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да причуя е производна форма на причуя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).