щяло съм да прилуня

Речник на българския език

1. щяло съм да прилуня — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да прилуня е производна форма на прилуня (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).