щяло съм да прегоря

Речник на българския език

1. щяло съм да прегоря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да прегоря е производна форма на прегоря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. щяло съм да прегоря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да прегоря е производна форма на прегоря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).