щяло съм да похитя

Речник на българския език

1. щяло съм да похитя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да похитя е производна форма на похитя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).