щяло съм да посмутя

Речник на българския език

1. щяло съм да посмутя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да посмутя е производна форма на посмутя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).