щяло съм да поплюя

Речник на българския език

1. щяло съм да поплюя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да поплюя е производна форма на поплюя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).