щяло съм да понапека

Речник на българския език

1. щяло съм да понапека — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да понапека е производна форма на понапека (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).