щяло съм да полюлея

Речник на българския език

1. щяло съм да полюлея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да полюлея е производна форма на полюлея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).