щяло съм да опустея

Речник на българския език

1. щяло съм да опустея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да опустея е производна форма на опустея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).