щяло съм да обезмитя

Речник на българския език

1. щяло съм да обезмитя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да обезмитя е производна форма на обезмитя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).