щяло съм да обгоря

Речник на българския език

1. щяло съм да обгоря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да обгоря е производна форма на обгоря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. щяло съм да обгоря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да обгоря е производна форма на обгоря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).