щяло съм да наумявам

Речник на българския език

1. щяло съм да наумявам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да наумявам е производна форма на наумявам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).