щяло съм да наполея

Речник на българския език

1. щяло съм да наполея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да наполея е производна форма на наполея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. щяло съм да наполея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да наполея е производна форма на наполея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).