щяло съм да намагнитя

Речник на българския език

1. щяло съм да намагнитя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да намагнитя е производна форма на намагнитя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).