щяло съм да набърча

Речник на българския език

1. щяло съм да набърча — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да набърча е производна форма на набърча (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).