щяло съм да лицемеря

Речник на българския език

1. щяло съм да лицемеря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да лицемеря е производна форма на лицемеря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).