щяло съм да кумя

Речник на българския език

1. щяло съм да кумя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да кумя е производна форма на кумя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).