щяло съм да избучавам

Речник на българския език

1. щяло съм да избучавам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да избучавам е производна форма на избучавам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).