щяло съм да зашеметя

Речник на българския език

1. щяло съм да зашеметя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да зашеметя е производна форма на зашеметя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).