щяло съм да замия

Речник на българския език

1. щяло съм да замия — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да замия е производна форма на замия (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).