щяло съм да залютя

Речник на българския език

1. щяло съм да залютя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да залютя е производна форма на залютя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).