щяло съм да завитля

Речник на българския език

1. щяло съм да завитля — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да завитля е производна форма на завитля (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).