щяло съм да доброя

Речник на българския език

1. щяло съм да доброя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да доброя е производна форма на доброя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).