щяло съм да димя

Речник на българския език

1. щяло съм да димя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да димя е производна форма на димя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).