щяло съм да грохотя

Речник на българския език

1. щяло съм да грохотя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да грохотя е производна форма на грохотя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).