щяло съм да буча

Речник на българския език

1. щяло съм да буча — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да буча е производна форма на буча (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. щяло съм да буча — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да буча е производна форма на буча (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).