щяло съм да буботя

Речник на българския език

1. щяло съм да буботя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да буботя е производна форма на буботя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).