щяло си да поналютиш

Речник на българския език

1. щяло си да поналютиш — преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

щяло си да поналютиш е производна форма на поналютя (преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).