щяло си да кумиш

Речник на българския език

1. щяло си да кумиш — преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

щяло си да кумиш е производна форма на кумя (преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).