щяло е да полюлее

Речник на българския език

1. щяло е да полюлее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да полюлее е производна форма на полюлея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).