щяло е да е хрантутило

Речник на българския език

1. щяло е да е хрантутило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е хрантутило е производна форма на хрантутя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).