щяло е да е търмъчило

Речник на българския език

1. щяло е да е търмъчило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е търмъчило е производна форма на търмъча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).