щяло е да е прихвърчало

Речник на българския език

1. щяло е да е прихвърчало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е прихвърчало е производна форма на прихвърчам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. щяло е да е прихвърчало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е прихвърчало е производна форма на прихвърча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).