щяло е да е позаоблачавало

Речник на българския език

1. щяло е да е позаоблачавало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е позаоблачавало е производна форма на позаоблачавам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).