щяло е да е ошмулило

Речник на българския език

1. щяло е да е ошмулило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е ошмулило е производна форма на ошмуля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).