щяло е да е оправомощило

Речник на българския език

1. щяло е да е оправомощило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е оправомощило е производна форма на оправомощя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).